ПЕПЕЛЯВОЖЪ̀ЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има жълт цвят с пепелява отсянка. От време на време болезнени трептения скосяваха пепелявожълтото му лице. В. Андреев, ПР, 136. По крайморските дюни живеят скакалци, чиято окраска е съвсем еднаква с пепелявожълтия цвят на пясъка. М. Йосифов, ЗФБ, 20.


Източник: Речник на българския език (онлайн)