ПЕПЕЛЯВОЖЪЛТЕНЍКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е жълтеникав с пепелява отсянка. Той беше понапълнял, но лицето му стоеше като подпухнало, с малко пепелявожълтеникав цвят. Г. Караславов, ОХ III, 10-11.


Източник: Речник на българския език (онлайн)