ПЕПЕЛЯ̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. 1. Човек, който чисти пепел, който изхвърля пепелта от пещи и под. (Т. Панчев, РБЯд).
2. Човек, който приготвя, произвежда пепел от нещо (дърва, животински кости и др.). За видните работеха освен углярите.., също така и пепелярите. Пепелярите приготвяха пепел от изгорени животински кости. Вл. Свинтила, СЗЗ, 295.