ПЕПЕРУ̀ГА ж. Остар. и диал. Пеперуда. Едно дете уловило в тяхната градина една бяла пеперуга. Д. Манчев, БЕ II, 44. Лятно време, когато настане суша, голи циганки, накичени със зелени клонки — пеперуги, ходят от къща на къща, да ги поливат с вода, за да падне дъжд. А. Каралийчев, ПГ, 196. Лет летела пеперуга / от ораче до копаче. Нар. пес., СбНУ I, 330.
— Други форми: п е м п е р у̀ г а, п е п е р у̀ н г а, п е р п ер у̀ г а, п р е п е р у̀ г а, п р е п е р у̀ д а, п е п е р у̀ н а, п е рп е л ю̀ д а.