ПЕПЍТЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от пепит. Беше облечен в скъп пепитен костюм. П. Вежинов, ВП, 34. — Това дундесто момиченце с пепитената рокличка, е Анка. Б. Болгар, Б, 137.
