ПЕРА̀ЛКА ж. Остар. и диал. Дървена лопатка, бухалка за пране. Жените се развикаха, грабнаха кофи, пералки и кобилици и се нахвърлиха върху турчина. К. Петканов, ЗлЗ, 247.


Източник: Речник на българския език (онлайн)