ПЕРА̀ТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Който е предназначен за пране. Още вчера дядо Гюро тръшна най-тлъстия овен и сега курбанът къркореше в големия ператен казан. М. Кюркчиев, ВВ, 79. — Бягай да се измиеш,.. На̀! — бутна му калъпчето ператен сапун и кърпа тя. Ст. Даскалов, СЛ, 293.
ПЕРА̀ТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. За цвете — разклонен. В моята мала градинка / доста е мене що имам, / всякакви ружи шарени, / .. / шибой ми кичест ператен / и морав стратул бархатен. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 939-940.