ПЕРИГЀЙ, -èят, -èя, мн. -èи, м. Астрон. Най-близката до центъра на Земята точка от орбитата на Луната или на изкуствен спътник на Земята. Противоп. апогей.
— От гр. περέγειον от περέγειας 'близък до Земята'. — Друга (остар.) форма: п е р и г è я.