ПЕРИГО̀Н м. Бот. Прост околоцветник, който се състои само от чашка или венче, от еднакви по форма и оцветяване листчета. Такъв околоцветник, при който всички листчета са еднакви по форма и багра, се нарича прост или перигон. Бтн VI кл, 133. Чашковиден перигон. Венчевиден перигон.

— От гр. περι 'около, наоколо' + γονοσ 'род, семе' през нем. Perigon или фр. périgone .


Източник: Речник на българския език (онлайн)