ПЕРИЛЦА̀ мн., ед. (рядко) перилцè ср. Разг. Рядко. Умал. от перила̀, перѝло. Стаичката беше малка.., запълнена до половината с маса, която от трите външни страни имаше извити дъсчени перилца. Г. Караславов, Избр. съч. I, 394. Железни перилца.
