ПЕРИФРА̀ЗА ж. 1. Литер. Стилистичен похват, чрез който описателно се представя предмет или явление, за да се изрази отношение към тях или да се подчертае някакво качество. Подир отпуск-църква Юр. Белов почна да държи на публиката реч, която бе дълга перифраза на думите „Да живее руският цар!“ С. Радев, ССБ II, 422.
2. Книж. Парафраза (в 1 знач.).
— От гр. περιφρασισ 'описване, описание, преизказване' през фр. périphrase. — Друга (остар.) форма: п е р и ф р а̀з и е.