ПЕРМАНЀНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който трае, продължава без прекъсвания; постоянен, непрекъснат. Самоцелните въздишки и вайкането са ми толкова чужди, колкото и перманентната бодрост на духа, така свойствена на свръхчовеците. Ем. Манов, ПС, 32. Тяхното творчество [на поетите на 40-те г. на ХХ в. в България] е една перманентна духовна автобиография и изповед. Съвр., 1975, кн. 2, 77. Перманентна революция. Перманентна сесия.
— От лат. permanens, -entis.