ПЕРСОНАЛЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Философско направление, което всестранно анализира човешката същност и утвърждава личността като първичен творчески субект и носител на висши духовни ценности. Повечето изследователи приемат началото на персонализма да бъде търсено още у софистите и най-вече при Сократ. В. Райнов, П, 10.
— От лат. persona 'лице', през фр. personalisme.