ПЕРУ̀Ш м. Диал. Перушина. Она [патицата] земе торбичката и фъркне, та до барата. Там си фърли при една върба перуша. Нар. прик., СбНУ ХLI, 456. Зла гадина геракиня / глави къса, леле, перуш дига. Нар. пес., СбВСтТ, 1065.


Източник: Речник на българския език (онлайн)