ПЀРУЩЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Перущица и перущенец. Тя [болката] идва от спомените за онзи млад хубавец, с когото се спречка в къщата на Кочо Кундурджията — войводата Бенковски, от мисълта на самия Кочо, загинал с револвер в ръка в перущенската черква. К. Странджев, ЖБ, 63. Перущенската крепост е имала същата съдба както чепинската. Ст. Михайлов, БС, 238. Ахмед ага не е имал нищо общо с придобиването, разширяването и въобще владеенето на чифлиците в „Средне“ и в Лещенско, които граничат с .. перущенската земя. Н. Хайтов, П, 131. Представителите пловдивски и перущенски подписаха най-напред пълномощното. З. Стоянов, ЗБВ I, 417.


Източник: Речник на българския език (онлайн)