ПЀРЧО, -то, мн. -вци, м. Разг. Човек, който се перчи, надува; перушан. И околийският в пот облян / наперен, зъл, на дорест кон дотича, / .. / Най-близката жена му отговори: / — „Защо не е мъжа ми тук сега — / лампазите ти, перчо, да отпори.“ Т. Харманджиев, П, 11.