ПЕСЍЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Диал. Само в съчет.: Песѝчка болест. Песец1; песница1, песица, песичава болест.

— От. Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


Източник: Речник на българския език (онлайн)