ПЕСНОПО̀ЙСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. За глас като на песнопоец — хубав, мелодичен; песнопоен. Той беше хубавец. Белолик, черноок, румен, с изящни мустачета и с песнопойски глас. Ив. Вазов, Съч. X, 168.
ПЕСНОПО̀ЙСКИ2, -а, -о, мн. -и. прил. Остар. Книж. Поетичен, стихотворен. Главно словце са пише: .. 2) В началото от секи песнопойски ред: Милчината пуста китка,/ та седи у пазуха. Ив. Богоров, СИНЕ, 41. Песнопойски език. Песнопойско изкуство.