ПЕСНОСЛО̀ВЯ, -иш, мин. св., -их, несв., непрех. Остар. Книж. Възхвалявам с песен. Там, дето се дига на мрамор основи, / сред хълми зелени, покрити с цветя, / де всичко шумува, играй, песнослови: /../ в туй весело място, рай земен прекрасен, / издига се мълком със жълти стени / скит древен и жален. Ив. Вазов, Съч. I, 7.


Източник: Речник на българския език (онлайн)