ПЕСТО̀ВНОСТ, -тта̀, мн. няма ж. Остар. Книж. Качество или проява на пестовен; пестеливост, спестовност, икономичност. Противоп. разточителност, прахосничество, разсипничество. И залягаше и ние да пазим ред и пестовност във всичко. Т. Влайков, Пр. I, 64. Това, чтото на младо време било проста пестовност, на ста- рост може ся обърна на скъперничество. Й. Груев, СП (превод), 229. Тази нужда [обезпечаване на децата] бе обърнала пестовността в добродетел. ССГ (превод), 57.