ПЕСЪЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Пясъчен; песъчлив, песъклив. Изобще бедните племена, които са скитат в тези песъчиви пустини,.. са колкото може да бъде диваци. С. Бобчев, ПОК (превод), 270. От второто бърдо в старите времена изваждали разнообразен материал за египетските постройки; червеникав гранит за обелиски и колоси, песъчив камък от разни цветове за храмовете и палатите, и плочи за пирамидите. Н. Михайловски, РВИ, 26.