ПЕТДЀЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който има, който се състои от пет дяла, пет части. Листата му [на бръшляна] са два вида: по катерливите или стелещите се стъбла те са три- или петделни, а по цветоносните клонки са яйцевидно заоблени. Н. Виходцевски, НЕР, 34. Петделно близалце.


Източник: Речник на българския език (онлайн)