ПЕТДЕСЀТНИЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от петдесетник (в З знач.). — Ха наздраве, Панчо — каза той, като си наля от петдесетничето. Т. Влайков, Съч. II, 130. Пътем той се отби в кръчмарницата на чича Денча, гаврътна едно петдесетниче за разтуха. Г. Караславов, Избр. съч. II, 261.
— Друга (простонар. и разг.) форма: п е д е с è т н и ч е.