ПЕТЀЛЧЕ1, мн. -та, ср. Диал. Умал. от петел; петле. Виж как вика татаринът, гдето продава петелчета: пит-пит-плита! Ст. Чилингиров, ПЖ, 122. Делията се помъчил да го гръмне, опънал той петелчето на пушката, но гръмнал на ялово. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 246.
ПЕТЀЛЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Мъжец.
— От Ив. Дуриданов и др., Български етимологичен речник, 1996.