ПЕТИЛЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Обикн. в съчет. с п л а н. Употребявано у нас в периода след 1944 до 1989 г. — който се изпълнява в срок от пет години; петгодишен. Работниците прецениха, че имат възможност да намалят срока за изпълнение на петилетния план с още 2 месеца. ВН, 1960, бр. 2648, 2.