ПЕТИЛЀТИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Период от пет години. Първата книга на А. Страшимиров.., в която влизат първите му разкази от първото петилетие на 90-те години на миналия век, е издадена именно във Видин. СбАСЕП, 32. Театърът на Мейерхолд празнува тия дни петилетието на своето съществувание. К, 1926, бр. 80, 1. През петилетието в България ще бъдат построени повече от 270 общообразователни училища. ОФ, 1958, бр. 4301, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)