ПЀТИМНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от петимен. Едничка щерка Петкана, / едничка, та петимничка, / и нех ѝ майка не дава / вънка на двор да излезне. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 90.
