ПЕТКРА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се повтаря пет пъти, който става, извършва се пет пъти, на пет пъти. Тази петкратна проверка установи множество нарушения на трудовата дисциплина.

2. Който става или е ставал някакъв пет пъти. Петкратен победител. Петкратен носител на купата.


Източник: Речник на българския език (онлайн)