ПЕТЛА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Лице, което носи обредния петел на сватба. По стария наш народен обичай Гено ще продава този петел на петларя. Г. Краев, Ч, 34. П е н ч о: Няма аче, няма маче; аз кум ще ти стана. Г е р г и: А аз петлар. Д. Войников, КЦ, 18-19.