ПЕТЛЀЦ, -ът, -а, мн. няма, м. Диал. 1. Някакъв вид полско цвете. Ой Лазаре,.., / синчец, петлец, Лазаре, / малка мома у венчец. Нар. пес., СбВСтТ, 74.

2. Ядката на орех, извадена цяла; кокошка (Н. Геров, РБЯ).


Източник: Речник на българския език (онлайн)