ПЕТЛЀЯ, -èеш, мин. св. петля̀х, прич. мин. св. деят. петля̀л, -а, -о, мн. петлèли, несв., прех. Диал. 1. Връзвам, запетлявам (Н. Геров, РБЯ).
2. Обикн. в съчет. с к р а к а — размахвам, мотая, сплитам, преплитам. Черню петлее крака, едва-едва пристъпя и повърви, повърви — спре, повърви, повърви — пак спре. Чудомир, Избр. пр, 263.
ПЕТЛЀЯ СЕ несв., непрех. Мотая се (в 1-3 знач.); петлая се, петлявя се. Вървеше като хала из къщи, попържаше децата, дори срита най-малкото, дето се петлеело в краката му. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 542. Найден не трепва, каквото има да става, ще става, тоя, дето се петлее в краката му, е половината от него, жал ще му е да го удари. В. Жеков, ТП, 73.