ПЕТЛЯ̀РКАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Остар. Жарг. Джебчѝя. — Това е царо. — Кой цар? — Нашия, царо на петляркаджиите. Спомних си, че джебчиите се наричаха помежду си петляркаджии. Д. Жотев, ПМИ, 25. Арико започна да хвали майсторството си. Той бил отличен „петляркаджия“. Ем. Манов, ПЯ, 87.