ПЕТМЀЗЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до петмез. Тръгна чичо Дяко .. из панаира конче да продава .. Щом го зърнаха отдалече търговците, прехапаха си мустаците и се струпаха около му като мухи на петмезена тава. Чудомир, Избр. пр, 208.
2. Който е от петмез. Хората се настаниха в долната стая, до пещта. Запалиха им огън, сложиха трапеза, почерпиха ги с горещо петмезено вино. К. Петканов, СВ, 9. Петмезен пълнеж.