ПЕТМЀСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е с пет места. Колата ги [момчетата] настигна и отмина.. — Видя ли всичко? — запита Пешо. — Видях... — Марката на колата? — Добре запомних всичко — петместен „Шевролет“! П. Вежинов, СО, 95.


Източник: Речник на българския език (онлайн)