ПЕТНЯ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е на петна; петнист, петносан. Побелелите ѝ устни [на майката] притрепераха, от очите ѝ тръгнаха сълзи и петнявото сбръчкано лице се изкриви от плач, жално и безпомощно. И. Волен, МДС, 55.
