ПЕТОА̀КТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Театр. За сценично произведение — който се състои от пет акта, от пет действия. Неговото последно произведение, петоактната драма „Покривалото на Беатриче“, е пълна със съдържание книга, която се врязва в паметта, примамлива и безумна по замисъл, вярна на действителността. Л. Стоянов, Худ. 909, бр. 7, 22. — Петоактната драма Жана д'Арк от Франк Ари е била поставена в театъра на известния режисьор Макс Райнхард в Берлин само с една пауза. Р, 1926, бр. 214, 4. Сега ще хванат да валят пакети с разкази, петоактни драми и детински драскотии. Ив. Вазов, Съч. IХ, 69.


Източник: Речник на българския език (онлайн)