ПЕТОЗЪ̀БЕЦ, мн. -бци, след числ. -беца, м. Истор. Старинно оръжие с пет зъбеца, остриета. Хриз ги тогава изгаря [жертвите на данайците], с черно ги вино полива, / а покрай него момците със петозъбци стояха. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 19.