ПЕТО̀РКАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Пренебр. Ученик, студент, който редовно получава оценки петици; пет. Ако занесените отличници, петоркаджии и четворкаджии все пак отърваваха накрая с някой-друг поправителен през есента, страстта имаше фатални последици за тройкаджиите. К. Георгиев, ВНП, 30.