ПЀТРИЧЛИЯ, -та, мн. -лѝи, м. Разг. Петричанин. Смесица от охридчани, дойранчани, банскалии, петричлии, горноджумайци, костурчани, лозенградчани... от всички краища на поробените земи сега се чувствували господари, като всеки, който е решил да заплати господарството си с живота си. Хр. Бръзицов, НЦ, 299-300. Ония дни изпратих в описванието на черквите по нашата каза с един петричлия. АНГ I, 601.