ПЀТСТОТИН, -тè, и (диал.) -тя̀х, числ. бройно. 1. Число, което се състои от пет стотици. а) Самост. и нечленувано. За означаване на абстрактно количество от толкова единици. Петстотин се дели на пет без остатък. Δ Стотиците се броят пак така, както и десетиците: сто, двеста, триста, четиристотин, петстотин и т. н. б) В съчет. със същ. За означаване на количеството от толкова предмета. Драго ни е, ако научим, че новоизлязлата хубава книга се е похарчила в петстотин бройки всред шест милионното население на България. О. Василев, ЖБ, 38. Хонорарът от тия трудове — не повече от петстотин лева — .. това са главните средства, с които Алеко прекара цели две години. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 135. Само на Галилейската планина Той [Христос] се явил на повече от петстотин души. Д. Манчов, НН (превод), 123. Не съм аз тежко ранен .. и мога да бягам; ти ми дай само петстотинтях гроша, и аз ща да са очиста от тука като стрела. Л. Каравелов, Съч. I-, 150. Расло ми, расло дрво високо / и под дрвото петстотин моми, / петстотин моми, шестотин момци. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 93. в) Разг. В съчет. със съседно числ. бройно ч е т и р и с т о т и н — ш е с т с т о т и н: ч е т и р и с т о т и н — п е т с т о т и н, и (разг.) ч е т и р и — п е т с т о т и н, п е т с т о т и н — ш е с т с т о т и н. За означаване на приблизително количество (брой), ограничено според числителните от съответните съчетания. „Бре, ой те тебе, овца щирица, / никога не ща ти зло аз направи; / ако ти зло, овца, аз направа, / да ми измре три иляди стадо / и да ми измрат триста кон-ергела, / и петстотин-шестотин добри говеда!“ Нар. пес. СбНУ ХLVI, 194.
2. Като същ., ср. Писменият белег, цифрата 500. В дясната половина на листа ученикът написа четливо петстотин. ● В съчет. със същ. н о м е р. Квитанция номер петстотин.
◊ На хилядата половината са петстотин и они не са у тебе. Диал. Подигр. Казва се на умислен човек като подигравка, че много мисли, без да има защо.