ПЀТСТОТИНКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет. с м о н е т а — който има стойност пет стотинки. На петия или на шестия ден сърната стъпи на крака. Бързо се събираше и затваряше раната ѝ, докато най-сетне, за по-малко от месец, съвсем се затвори и на мястото ѝ остана само едно възчерно петънце колкото петстотинкова монета. Д. Калфов, С, 8. Въпроси и задачи.. Натрийте с живак петстотинкова монета. Хим. IХ кл, 1965, 98.