ПЕЧАЛОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. От който се печели добре; печеливш, доходен, печаловен. Там имах случай да разбера колко е печаловита тая работа, поради големите поръчки и покупки на кавалеристите офицери. Ив. Вазов, Съч. X, 124.


Източник: Речник на българския език (онлайн)