ПЕЧАТА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до печатар и до печатарство. Седяхме на балкона, който виси до книжаницата на печатарското дружество. Ив. Вазов, Съч. VII, 155. Аз минавам нещо като арбитър по печатарската техника — безконечни съвещания, обикаляне складове за хартия, висене в печатницата часове, за да проверим как ще изглежда, и пр. СбАСЕП, 403. Тия двама Яковци са единствените досега известни българи, които са се занимавали с печатарско изкуство, през XVI век още, във Венеция. Б. Пенев, НБВ, 24. Печатарски работник. Печатарска машина. Печатарски инвентар. Печатарска хартия. Печатарско мастило. Печатарски термин.


Източник: Речник на българския език (онлайн)