ПЀЩНИК, мн. -ци, м. Остар. Огняр на парен локомотив. В железницата трима человеци, един механик, един пещник и един кондуктор съединяват силите си. Ч, 1870, кн. 3, 70.
ПЕЩНЍК1, мн. -ци, м. Диал. 1. Зидана домашна пещ със сводеста форма, обикн. във външна пристройка към селска къща; огнище, фурна. На двора бяха наредени маси като за сватба .., край пещника горяха огньове и в двете харании вряха две шилета. Г. Мишев, ЕП, 122. — Търсих ръжена, не го намерих. — На пещника (огнището) търси ли? — Не ми доде на ум. П. Р. Славейков, БП II, 182. Тейно ѝ [на Тодора] пещник правеше / със седемдесет дюлгери. СбВСт, 393.
2. Специално помещение, обикн. пристройка, в което има такава пещ. Дядо Харитон с бързи крачки прекоси двора, напипа мандалото в тъмнината и влезе в пещника. На огнището още тлееше вечерната жар. А. Каралийчев ПГ, 19. В пещника на малко трикрако столче седеше Мария, жена му, и с желязна пръчка ръчкаше огъня. С. Северняк, ИРЕ (превод), 27. Електрически крушки къпят листата на кайсиите, които е посадил дядо Иван между новата къща и пещника. А. Каралийчев, ПД, 12. Колкото и да им се искаше [на момчетата] да потичат на воля из целия двор, повече от пещника .. не можеха да идат, защото там свършваше сушинката под стряхата. Г. Русафов, ИТБД, 118.
ПЕЩНЍК2, мн. -ци, м. Диал. Пещеник, пещерник1. Свещеникът се спря в параклиса, що е до аязмата, та там всяка жена му поднася цял пещник. СбНУ IХ, 224. Трапези не стават без хляб; а щом турят трапезата .., клават на нея един пещник хляб. СбНУКШ ч. III, 198. Събрали се мишки, изкусни крадли, мислет, мислет, сговор се сговарят; как да направят, пещник в дупка да завлекат? Д. Манчов, БЕД, 30.