ПИЕТЀТНО. Нареч. Книж. С пиетет; с уважение, почитание. — Приятел бях с Пенчо Пенев, който ми взема ръкописа на „Крадецът и кучето“.. Аз му го дадох, защото и сега не се отнасям пиететно към подобни материали. Ив. Сарандев, ЕС, 33-34.
