ТЪРСЕНЕ НА пикнувам В РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ПЍКНУВАМ¹, -аш, несв. (остар. и диал.); пѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Пиквам¹, уринирам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

ПЍКНУВАМ², -аш, несв. (остар. и диал.); пѝкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. пѝкнат, св., прех. Диал. Пъхам, втиквам, въвирам; пиквам². Пикни му го [пръста] во носо, кога ке спият. Той тога ке кихнет. СбКШ, 46. пикнувам се, пикна се страд.

Източник: Речник на българския език (онлайн)