ПЍКНУВАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от пикнувам1; пикване1, уриниране.
ПЍКНУВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от пикнувам2 и от пикнувам се; пъхане, втикване, въвиране, пикване2.
