ПЍКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до пик1; върхов. Обикновено пътната пропускателна способност на пътя се използва рядко, и то главно през определени сезони, дни от седмицата или часове от денонощието .. Интензивността на движението през тези периоди се нарича върхова (пикова) интензивност. Л. Манчев, П I, 321. Пиково напрежение в електрически проводник.
◊ Пиков час. Час на най-голямо натоварване на електрическа мрежа, на движението на транспортни средства, по пътища и др.; върхов час.