ПИЛЀЯ, -èеш, мин. св. пиля̀х, прич. мин. св. деят пиля̀л, -а, -о, мн. пилèли, прич. мин. страд. пиля̀н, -а, -о, мн. пилèни, несв., прех. 1. Правя да се разнесат на различни страни, обикн. дребни, малки неща (прах, листа, шума и под.); пръскам, разпръсквам, разпилявам. Лек ветрец дигаше облаче прах по пътя и го пилееше над зелените ниви. К. Петканов, БД, 60. Всички, които наемаха Герган да им коси ливадите, оставаха много доволни — той режеше като с бръснач ниско и гладко и не пилееше сеното. К. Калчев, ЖП, 140. Цигарите се палеха една от друга, пилееха пепел наоколо и се стъпкваха с крака. С. Чилингиров, ХНН, 165. Вихър свири в сънните тополи / и пилее сухите листа. Хр. Ясенов, Събр. пр, 28. Вий вятърът. Пилее ти косите. В. Раковски, ППС, 75. ● Обр. Шрапнелите се разпукват от самите дула на оръдията, блесват огнени светкавици и железният дъжд на картеча шиба право в лицето на веригите, блъска ги и ги пилее като вихрушка. Й. Йовков, Разк. II, 217. Всичко ликува, всичко се радва / на месец май, / а той пилее лъчи и цвете / и сам сияй. Елин Пелин, ПБ, 49. Посред видения и пара / пилее слънцето зари. Хр. Ясенов, Събр. пр, 67.
2. Прех. Изразходвам, харча много и без нужда, неразумно, без полза, обикн. нещо ценно; пропилявам, пръскам, губя, разхищавам. Не беше ни най-малко стиснат, макар че като всеки разумен човек не обичаше да пилее напразно пари. В това отношение [Сашо] никак не приличаше на баща си, по-скоро на своя дядо. П. Вежинов, НБК, 142. А той,.. за какво ли мислеше той [архитектът] в такава нощ? .. Или пилееше младата си сила в леглото на чуждата жена? Бл. Димитрова, ПКС, 146. Ж. Кокто, най-модният в онова време младеж, пилееше своето пъстро като опашка на паун дарование във всички изкуства: поезия, живопис, театър, пиеси за балет и есета. К. Константинов, ППГ, 212. Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен, / за̀лудо пилееш дни и нощи, / Божий свят ти станал, казваш тесен. Е. Багряна, ВС, 33. Мъдри събират, луди пилеят. П. Р. Славейков, БП I, 276. пилея се. I. Страд. — Защо трябва в К... да се издава списание? Пишете, превеждайте — ние ще го печатаме. Какъв смисъл да се пилеят пари на две места. Ем. Станев, ИК I и II, 152. Сляза ли от него [кораба], ще бъда господар, додето плащам .. а щом парите са условие да бъдеш свободен, то каква ти е тази свобода, тъй като богатствата се печелят и се пилеят? Д. Добревски, БИ, 225. пилее се. II. Безл. от пилея (във 2 знач.). Получавах 500 лева месечно и все отгоре тях правех и дългове... За нищо не мислех! — Но в столицата е друго, Попов, — има как да се пилее. А. Страшимиров, Съч. I, 70.
ПИЛЀЯ СЕ несв., непрех. 1. Отивам някъде, отсъствам, без обикн. да се знае къде съм и колко време няма да ме има; губя се, изчезвам, изгубвам се. Омер Пазвантоглу рядко се отбиваше при жена си, повече го нямаше в Кирза, никой не знаеше къде се пилее и за какво. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 145. Допреди години .. Али ще подкара от сутрин магарето и козата и цял ден ще се пилее из планината, ако баща му не го схока да дойде да му помага на нивата. Вл. Полянов, БВП, 14. Най-страшното е обаче, че бригадирът си е избрал за профотговорник своя приятел — Хулигана,.. Хулигана може дори да не идва на работа, пилее се, но никой дума не му казва. Й. Гешев, ВТ, 69.
2. Обикн. мн. Отделяме се от групата, множеството и под., отиваме на различни страни, тръгваме в различни посоки; пръскам се, разпръсквам се, разпилявам се. Обърна се [Евлоги], за да се усмихне на другарите си и да им махне ободрително с ръка, но остана поразен: колоната им се беше разпръснала на малки групички и тия групички бързаха за някъде, пилееха се на различни страни. А. Гуляшки, Л, 176. — Хайде, момчета, разпрягайте конете и се прибирайте към площада. Не се пилейте много като орехи по баир, ами стойте тук. В. Нешков, Н, 427.
3. Обикн. мн. За еднородни неща — разпространяваме се на различни страни, в различни посоки; пръскам се, разпръсквам се. Небето над нея беше съвсем черно и като кървав сняг, пилееха се и танцуваха там искри от пожара. Й. Йовков, Разк. I, 128. След него вървеше момче. То носеше бяло котле, което се полюляваше в ръката му. Понякога от него се пилееха водни пръски. П. Стъпов, ЖСН, 261. А вън, на улицата, се пилееха около продраната кърпа хвърлените рубли и пендофранци. Ст. Чилингиров, ХНН, 226. Имаше ниски и набити хора, като малки мечки и високи и напети, с орлов нос и с дълги черни коси, които се пилееха по плещите им на едри смолести къдри. Ст. Загорчинов, ЛСС, 86. Доста дълго гледахме как облаците се късаха и раздираха,.., пилееха се на големи парцали из клисурата и даваха друг образ на картината. Ив. Вазов, Съч. ХV, 147. Те [търговците] свиват на кравай кервана, запалват по средата му буйни огньове с вършини и сухари, донесени от гората,.. Димът на огъня се пилее ниско над тях, разкъсван от острия студен вятър. Ст. Чилингиров, ХНН, 81.
4. Прен. Изразходвам се напразно, без полза и неразумно; прахосвам се, хабя се, губя се, попилявам се. Престараваше се [шофьорът] да пести гориво, за да спечели съревнованието. Той умееше да гони своята главна цел, без да се пилее. Бл. Димитрова, ПКС, 14. Работиш, блъскаш се и се мъчиш, а нищо определено не излиза, не виждаш резултатите на труда си. Всичко се пилее и губи незабелязано, приема се като задължение. Й. Йовков, Ж 1920, 138. Пилееше се бейският имот, топеше се. Петко бе решил да върне злото, да даде поука на всичките си душмани. Ст. Сивриев, ПВ, 139.
5. Прен. За звук, глас, шум и под. — преставам да се чувам; губя се, изчезвам, изгубвам се. Понякога дори гласът на даскала се пилееше, преди да стигне до ушите ти и тогава ти неволно пресмяташе какво още имаше да свършиш до края на деня. Н. Никифоров, ПВ, 139. Петканов продължи да вика и на двора, но там гласът му звучеше по-глухо, пилееше се и не стигаше до килиите. К. Калчев, ЖП, 431.
6. Разг. Само във 2 л. пов. За изразяване на подкана да се напусне определено място; махам се. — Зарежи тая глупава служба, стига си скитал по градовете.. Да сме някои сиромаси, да нямаме нищо, върви — пилей се. Елин Пелин, Съч. III, 43. — Вие ще запалите училището! Пилейте се оттук! Ив. Вазов, Съч. Х, 158.
— Друга (диал.) форма: п е л è я.