ПИОГЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Мед. Който образува гной, предизвиква гноясване, загнояване, нагнояване; гноероден. От гнойното разпадане на дроба се образува каверна с гнойно съдържимо. Каверната се обгражда от пиогенна (гноеродна) мембрана от гранулационна тъкан. Л. Митов и др., ВБ, 79. За лечението на туберкулозно болни, в чиито храчки освен туберкулозните бактерии се изолирват и пиогенни микроби, чувствителни към пеницилин, към стрептомицина трябва да прибавим и пеницилин. Л. Томов и др., СВВМ, 232. Пиогенни бактерии. Пиогенни стрептококи и стафилококи.
— От гр. πὔον 'гной' + γένοσ 'род'.